Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2012 11:52 - България и неолибералния модел - идеология, политика, ресурси
Автор: fromoza Категория: Политика   
Прочетен: 2403 Коментари: 0 Гласове:
1



В последните поне 40 години доминира идеологията, че т.нар. "свободен пазар" определя, как да се изполват ресурсите на една страна. Тази идеология счита националната-държава за неспособна да развива собствена икономика, затова държавата трябва напълно да абдикира от ролята си на регулатор и да предостави тази роля на „пазара”. Това на практика озаначава, че без значение на националните интерси на дадената страна, с нейните ресурси могат да разполагат тези, които имат достатъчна икономическа мощ да си го позволят. На практика тук не става въпрос за аргументи, отнасящи се до опазване на околната среда, използване на ресурса на страната, за създаването на благоденстващо общество или за отварянето на работни места и т.н. (Винаги резултатите от такива сделки са точно обратното - по-голяма мизерия за мнозинството в тези държави, като най-често това се съпътства с разрушаване на местния поминък).

Тези аргументи се използват като средство да се прикрие истинската причина, а тя е много по-проста. В основата и стои идеология, непроменена от края на Студента Война, не много различна от марксистката и също родена от хегелианско разбиране на историята, а именно, че капитализмът в този му краен вариант, т.е. следващ догмите на Ранд, Хайек и Фрийдман, е последния стадий от развитието на човечеството и води до край на историята. Това е идеологията на неолиберализма. Напъните на икономисти и финансисти да ни дават "рационални" аргументи, че предоставянето на национални богатства на чужди корпорации (било то мултинационални, американски, руски и т.н.) е в наш интерес, произлизат тъкмо от сляпата вяра в този неолиберален модел, които винаги води до лишаване на мнозинството от социално-икономически права, културна изостаналост и натрапване на една нова ценностна система, където идеите за социална справедливост се демонизират като им се слага знак за равенство с тоталитаризъм и тероризъм, докато в същото време съществува реална заплаха от изграждането на глобален икономически тоталитаризъм с феодален привкус, в които тотална власт упражнява една малка клика от финансови и търговски корпорации.

В глобален мащаб се налага идеология, която редуцира "човешката природа" до егоистичния интерес, като грижата за другия в най-добрия вариант се простира до семейството. Налага ни се тезата на Тачър, пряко повлияна от Ранд, че не съществува общество, а само индивиди и техните интереси, които по презумция се предполага, че са материални/икономически. Това мислене определя и стожера на тази система - консумеризма. Цялата икономическа система е съобразена с нуждите на консумеризма, като това включва оръжейната индустрия и порно индустрията. Ясно е, че при тази идеология и тази полит-икономическа система, предишните постулати на либералната демокрация - свобода, равенство, братство нямат място. Настъпва изкривяване на представите за добро и зло, етика, справедливост и т.н., възхвалява се "предприемаческия дух", като въпросите за начина по който предприемача трупа капитал и резултатите от неговата дейност остават на заден план. Сексуалната експлоатация се легитимизира и нормализира, дори романтизира - не малко момичета по-света си мечтаят да бъдат порно звезди, които вече имат статут на знаменитости. Порно индустрията е типичен пример за процъвтяващ отрасъл на пост-индустиралния капитализъм (където се залага на производство на нематериални услуги), продукт на този тип идеология. Това е пример за разменяне на ценностната система, породен от умишленото налагане на идеологията на неолиберализма. Всяко консуматорство, от което може да се трупа капитал е позволено, така се стига и до глобалната организирана престъпност, която се грижи за консумирането на проституция и наркотици и която се "храни" точно от съществуването на идеология, позволяваща това.

България безропотно прилага неолибералния модел още от падането на стената и тъй като идеологията на неолиберализма напълно отговаря на интересите на номенклатурата тогава, те използват създаденото положение, при което неолибералния дискурс доминира в цяла Източна Европа, за да преминат от политическа към икономическа власт. Това можеше да стане само с разрушаване на държавата отвътре, всички механизми за контрол, които пречеха за обогатяването на номенклатурата бяха премахнати. Всички партии се контролираха от ДС. Така се създаде корпоративния гангстеризъм, ръководен от ДС, за да осигури новата роля на номенклатурата като крупни бизнесмени. Нито една партия и нито един политик с реална власт в страната не е произведен извън този модел. Затова е абсурдно да се говори за комунизъм и анти-комунизъм, за сини, жълти, червени, по-сини и т.н. , както в САЩ двете партии служат на един господар - финансови и икономически корпорации, така и тук многото ни партии са в служба на бизнесмените-престъпници. Директните взаимоотношения са ни добре известни - например банкера Бориславова стои зад грабежите на Цеко, които пък се оказа е приятел както на Станишев, така и на Борисов. Във Варна престъна групировка, която се създаде от трима души от специалните части е поставила във феодална зависимост варненци, а премиерът се преструва, че тя не съществува, и т.н.

Българският компрадорски елит налага властта си като всеки периферен елит, използвайки "митът за наваксването" - сред обществото се създава нагласата за една постоянна нужда от наваксване, за да се изравним с "цивилизованите държави", т.е. наълно се отрича възможността за всяка алтернатива на наложения отгоре цивилизационен модел на развития капитализъм , по-рано известен като теория на модернизацията. Този идеологически механизъм е добре известен в т.нар. държави от Третия Свят (самото определение има идеологическа натовареност), но както се вижда работи и в Източна Европа и в частност на Балканите. България е типичен пример, затова как митът за наваксване се превръща в доминираща идеология, която позволява и извинява всяко посегателство в/у националния суверинитет, от което се обогатява компрадорския елит (Шеврон и шистовия газ е най-пресен пример – обяснва ни се, че така правели модерните САЩ и че ако не си дадем земите значи сме изостанали в развитието си). Но за да заработи този механизъм първо е необходимо да се внуши на обществото идеята за перманентна изостаналост. Оттук и абсурда да се отрича социализма, като проект на модерността и да се отричат процесите на модернизация – трансформирането на една аграрна икономика в индустриална, създаването на модерни институции, които осигуряват здравеопазване и образование на всички слоеве от населението, създаването на работна заетост и нормално работно времетране, както и възможност за отдих и т.н.

Миналото трябваше да се отрече напълно, като се предприеха и конкретни стъпки за ликвидиране на социално-икономическата структура до основи, за да се започне един нов „градеж”. Унищожването на потенциални конкуретни за Запада форми на производство наложиха на България латиноамериканския модел (в Латинска Америка процесите на "раздържавяване" текат още от начлото на 80те, в резултат на т.нар. Уошингтън Консенсъс, последиците са толкова катастрофални, че започва да се говори за изгубеното десетилетие). И тъй като икономическия модел на България вече е на държава от Третия Свят, такива са и крупните ни бизнесмени - олигарси продукт на организиранта престъпност, специализиращи в олигархичен туризъм (евтин алкохол и проституция), кражба и износ на история и култура, трафик на хора и наркотици и т.н. Отричането на миналото е във връзка с идеологическия дискурс, който налага опозицията - ЕС (цивилизация/модерност) с/у Балкани (примитивност/пред-модерност). Петър Стояновия "цивилизационен избор" е блестящ пример в това отношение. На практика изборът беше да се позволи на една империя да осъществи военните си цели, като за целта бяха впрегнати и стари исторически доводи за жестокостите извършени спрямо българи, които да ни припомнят „диващината” на съседите. Българският народ бе подложен на непрестанните напъни на „експертите на прехода” (термин на Достена Лаверн) да му обясняват как приемането на България в НАТО и ЕС е най-големия исторически успех на политическия ни елит. Но това, което тези „експерти” не обясниха на българите е истинското предназначение на тези два съюза, а именно същността им на имперски проекти за глобално налагане на неолибералния американски модел, като хегемония в Европа, а оттам и света.

Като всеки американски протекторат така и в българското правителство на челни постове са поставени лица, които работят за американския гео-политически интерес и този на крупния капитал - такъв е Дянков, продукт на Световната Банка, такъв е "атлантика" Паси, бюрократа Трайков, Найденов и Караджова, такива са и многото кадри на Отворено Общество в сегашното правителство. Същевременно организираната пресъпност е и в пряка връзка с руските олигарси, като печели от взаиминте икономически интереси. Българите, които все още живеят в отминалата епоха на националната-държава не могат да разберат, че е абсурдно тази глобална капитлистическа система да произведе национално-отговорен политик и затова винаги попадат в един и същи капан - подлъгват се от популистката риторика на политици, имащи пряк интерес от запазването на статуквото.

Оказа се, че българският народ е разумен и засега се противопостави на най-опасните опити да се отрови храната и земята му – ГМО инвазията и Шеврон. Процесът на превращане на природата в обект на консумация тече отдавна. Но след като вече е ясно, че природните ресурси са на изчерпване, а безогледната им експлоатация води до ускоряване на апокалиптичния сценарий за нашия вид, сред капиталистическия елит се обособиха два лагера - този на зелените капиталисти, които търсят начини за печалба чрез нови технологии, оттук и мантрата - "алтернативна енергия" и този на старите хардлайнери като Шеврон, например, които нямат интерес от края на авто индустрията и разчитат на ПР техники. Напоследък, обаче, се наблюдава сливане на двата лагера, като старите монополисти облякоха костюмите на радетели за алтернативна енергия. Това става чрез мащабни пропагандни кампании. Виждаме ролята на Уолрик и Клинтън като лобисти на Шеврон и доводите за „екологичните” им технологии. А решението е много просто и засяга всички нас - или избираш да се откажеш от "удобството" на свръх-консумеризма и даваш право на живот на другите поколения или продължаваш в същия дух и обричаш човечеството на смърт. Но е наивно да се мисли, че само индивида или дори социалните движения са способни да направят радикален завой. Промяната може да настъпи само, когато се овладеят необходимите властови механизми и то на глобално ниво, защото при сегашната система това е невъзможно. Народите на Балканите трябва да преодолеят историческите митове и да застанат рамо до рамо като отпор на тази мракобесна система.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fromoza
Категория: Политика
Прочетен: 23252
Постинги: 16
Коментари: 42
Гласове: 35
Архив
Блогрол